Учени от университетите на Оксфорд, Лайден и Делфт са успели

Учени от университетите на Оксфорд, Лайден и Делфт са съумели отчасти да разшифроват кодекс палимпсест на мищеките – антични мезоамерикански индианци. Надписите, които са „ видели “ откривателите, са били написани на обработена кожа, а след това – замазани с гипс, върху който е бил написан още един текст. Изследването е оповестено в Journal of Archaeological Science: Reports.

Съхранени са към 20 книги, или кодекси, основани от индианците на Мезоамерика (област сред Централно Мексико, Никарагуа и Хондурас) до идването на европейците. От тях пет кодекса, в които са описвани исторически събития, легенди и генеалогия, са основани от мищеките – народ, населяващ територията на модерно Южно Мексико. Мищекските книги съставляват линии от дървесна кора или кожа, сгъвани на хармоника. Мищеките са имали логографска книжовност – знаците и рисунките, които те са употребявали, са обозначавали цели думи или понятия, по тази причина книгите им наподобяват като поредност от разноцветни рисунки.

Книгата, за която става дума в публикацията – кодекс на Анют, или кодекс на Селдън (на името на един от притежателите му) – е основана не по-рано от XVI век. Това е ръкопис от петнадесет страници, чиято основа е въпросната кожена линия, покрита от двете страни с гипс. Известно време след основаването на първата версия на документа той е бил „ пренаписан “ – към книгата е прикован още един пай кожа, тъй че се е получил кодекс на 20 страници (6,2 х 0,28 метра), а по-късно кожената лента още веднъж е била покрита с гипс и написаното е било замазано.

Още в 50-те години на ХХ век учените са се опитвали безрезултатно да разчетат скритите от гипса надписи благодарение на термография и рентген. Изследователите даже почистили гипса от две страници на ръкописа (страници 10 и 11), само че не могли да разчетат текста.

Учените съумели да прегледат силуети на седящи персонажи на рисунките и да схванат, че мищеките са употребявали жълт, сив, черен и розов пигмент. Дори се оказало, че остарелият текст бил водоравен, а страницата била разграничена с линии на пет реда, до момента в който забележимият текст се четял отвесно в четири колони.

През 2012 година откривателите решили да опитат да прочетат ръкописа със модерни технологии. Те сканирали седем страници, в това число тези с почистения гипс, със скенер, работещ в уголемен диапазон на дължина на вълната (400-1000 нанометра, т.е. във забележимия и близо до инфрачервения). Освен хиперспектралното сканиране учените анализирали страниците на манускрипта с всекидневно и инфрачервено снимане и изследвали текстурата на материала с способ, при който изображението на обекта се прави при осветление от разнообразни ъгли.

Всичко това разрешило на създателите да прегледат някои изображения, които не могли да разчетат до този миг. Сред тях били логограми, изображения на хора с пръчки или копия, жена с алена коса или алена перука, знак, изобразяващ река.

Изследователите са открили, че единствено на страница 11 са изоразени 27 персонажа. Някои от тях може да се разпознават по името, изобразено на дрехата или покрай фигурата. На разнообразни страници на книгата три пъти се среща изображението на владетеля, споменаван в другите два кодекса, от който са произлезли два рода, свързани с огромни градове на мищеките.

Макар че разшифроването на мапимпсеста продължава, откривателите към този момент са видели, че новооткритият текст се разлива и по жанр, и по подтекст както от известния текст на кодекса на Селден, по този начин и от другите мищекски кодекси.

Според една от версиите кодексът палимсест на Селден е бил основан от владетеля на град Ялтепек – политически център на мищеките в долината Оахака. Кодексът в който се разказва генеалогията на династията Ялтепек от X по XVI век, е бил основан, с цел да реши териториалния спор сред владетеля на Ялтепек и прилежащия град. Очевидно основателите на кодекса съзнателно са употребявали по-древния ръкопис и са пренаписали историята на династията по този начин, че да убедят съперниците в неговата античност и правото на противоречивите територии. Според друга версия книгата просто е била прекомерно остаряла и износена, с цел да бъде употребена, по тази причина е била „ реставрирана “.

Мищеките са населявали щатите Оахака, Пуебла и Хереро в Южно Мексико. Те са били сръчни занаятчии, умели са обработват метали и са създавали забележителни ювелирни произведения, изключително фигурки от злато и тюркоазена мозайка, ценени от прилежащите нации. Историята на мищеките се наблюдава по писмени източници до VII век, през XI век страната на мищеките е достигнала подем, а през XVI век са били завоювани от испанците, както и другите нации на Мезоамерика.